Миг с дължина на безкрайност
Виж чашата крехка, тъй глупаво цяла,
секунда преди да се пръсне...
По кралски проблясва надменно кристалът.
И рухва без шанс да възкръсне.
Спомни си светкавица, толкова ярка,
че сякаш вселенска атака...
След тътен на тъпан угасва — заварка,
в прогнилия купол на мрака.
Чуй капката дъжд, пропътувала бездна
в галоп, та на глас да разкаже
как пътища прашни под взора й чезнат.
...Преди да се слее с паважа.
Лице представи си с усмивка сияйна,
без избор освен да застине
в момент безконечен до някаква тайна,
която доброто ще срине.
Редил ли си някога кула от карти?
Крепи се на чиста случайност...
Но някъде там между краха и старта
е миг с дължина на безкрайност.
Такъв е светът ни — палати от пясък,
балон с милиметър до тръна.
И песен, стаена в окото на крясък.
Дихание в локва бездънна.
Дали има смисъл от кухи жълтици,
щом с тях не купуваме време?
За малко сме хора. За миг ще сме птици.
След него дано Бог ни вземе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
