Миг с дължина на безкрайност
Виж чашата крехка, тъй глупаво цяла,
секунда преди да се пръсне...
По кралски проблясва надменно кристалът.
И рухва без шанс да възкръсне.
Спомни си светкавица, толкова ярка,
че сякаш вселенска атака...
След тътен на тъпан угасва — заварка,
в прогнилия купол на мрака.
Чуй капката дъжд, пропътувала бездна
в галоп, та на глас да разкаже
как пътища прашни под взора й чезнат.
...Преди да се слее с паважа.
Лице представи си с усмивка сияйна,
без избор освен да застине
в момент безконечен до някаква тайна,
която доброто ще срине.
Редил ли си някога кула от карти?
Крепи се на чиста случайност...
Но някъде там между краха и старта
е миг с дължина на безкрайност.
Такъв е светът ни — палати от пясък,
балон с милиметър до тръна.
И песен, стаена в окото на крясък.
Дихание в локва бездънна.
Дали има смисъл от кухи жълтици,
щом с тях не купуваме време?
За малко сме хора. За миг ще сме птици.
След него дано Бог ни вземе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
