21.03.2024 г., 6:18 ч.

Миг с дължина на безкрайност 

  Поезия » Друга
664 17 10

Виж чашата крехка, тъй глупаво цяла, 

секунда преди да се пръсне...

По кралски проблясва надменно кристалът.

И рухва без шанс да възкръсне.

 

Спомни си светкавица, толкова ярка, 

че сякаш вселенска атака...

След тътен на тъпан угасва — заварка, 

в прогнилия купол на мрака.

 

Чуй капката дъжд, пропътувала бездна

в галоп, та на глас да разкаже

как пътища прашни под взора й чезнат.

...Преди да се слее с паважа.

 

Лице представи си с усмивка сияйна, 

без избор освен да застине

в момент безконечен до някаква тайна, 

която доброто ще срине.

 

Редил ли си някога кула от карти?

Крепи се на чиста случайност...

Но някъде там между краха и старта

е миг с дължина на безкрайност.

 

Такъв е светът ни — палати от пясък, 

балон с милиметър до тръна.

И песен, стаена в окото на крясък.

Дихание в локва бездънна. 

 

Дали има смисъл от кухи жълтици, 

щом с тях не купуваме време? 

За малко сме хора. За миг ще сме птици.

След него дано Бог ни вземе... 

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, мили хора!
  • "Дали има смисъл от кухи жълтици,
    щом с тях не купуваме време?
    За малко сме хора. За миг ще сме птици.
    След него дано Бог ни вземе... "

    Това е! "За малко сме хора. За миг ще сме птици."
    Страхотна поезия!
  • "Редил ли си някога кула от карти?
    Крепи се на чиста случайност..."

    Поздрав за поезията!
  • Разкош!
  • Браво!
  • "Редил ли си някога кула от карти?
    Крепи се на чиста случайност...
    Но някъде там между краха и старта е миг с дължина на безкрайност."
    Без думи!
    Благодаря, Пепи!
  • Дълбоко смислено и мъдро послание има в стиха, което го прави уникално, Пепи! Благодаря ти, че го сподели с нас! Браво!
  • Разпнати между миг и вечност:
    летим с крила на ехо далечно...
    Поздравления за написаното от теб, Пепа!
  • Редил ли си някога кула от карти?
    Крепи се на чиста случайност...
    Но някъде там между краха и старта
    е миг с дължина на безкрайност.
  • При твоята Поезия идвам винаги, за да пия мъдрост. Тя си има свое лице, диша красиво и често в това дихание прозира тъга, но е толкова красива и въздействаща!👍❤️Поздравления, Пепи!🌷
Предложения
: ??:??