12 окт. 2008 г., 16:11

Миг - Вечност

587 0 0

Нежелани съмнения очернят ми душата,

непознато грозно чувство ме обзема,

изричам думи, ограничаващи свободата,

а нямам право на това!

И точно теб, любимо мое,

не искам да те наранявам!

Не искам да те заключвам в моя клетка,

мислите ти нека свободно да се реят,

пък ако ще да са за мен,

сърцето ти нека  свободно да копнее,

пък ако иска да копнее мен,

душата ти нека да не спира своя полет,

да твори и да обича,

пък ако ще да и  мен!

Аз съм твоето момиче,

в този миг - наша Вечност!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИСИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...