12.10.2008 г., 16:11

Миг - Вечност

584 0 0

Нежелани съмнения очернят ми душата,

непознато грозно чувство ме обзема,

изричам думи, ограничаващи свободата,

а нямам право на това!

И точно теб, любимо мое,

не искам да те наранявам!

Не искам да те заключвам в моя клетка,

мислите ти нека свободно да се реят,

пък ако ще да са за мен,

сърцето ти нека  свободно да копнее,

пък ако иска да копнее мен,

душата ти нека да не спира своя полет,

да твори и да обича,

пък ако ще да и  мен!

Аз съм твоето момиче,

в този миг - наша Вечност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...