Niveana (Емилия Николова)
42 167
4 нояб. 2010 г., 16:10

Мигове 

  Поэзия » Другая
761 0 11

 

И времето е тъжен знак,

че нещо бавно си отива

и в лепкавия, хладен мрак

душата като стон заспива.

 

Линеят трескави слова

в словесното ни ложе.

Попарени са от слана

на близост невъзможна.

 

И като есенни листа

съмненията будни греят.

Неслучена е любовта.

... И като мигове стареем.

© Емилия Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??