Niveana (Емилия Николова)
42 167
Nov 4, 2010, 4:10 PM

Мигове 

  Poetry » Other
835 0 11
И времето е тъжен знак,
че нещо бавно си отива
и в лепкавия, хладен мрак
душата като стон заспива.
Линеят трескави слова
в словесното ни ложе.
Попарени са от слана
на близост невъзможна.
И като есенни листа
съмненията будни греят.
Неслучена е любовта.
... И като мигове стареем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??