Niveana (Емилия Николова)
42 167
Nov 4, 2010, 4:10 PM

Мигове 

  Poetry » Other
678 0 11

 

И времето е тъжен знак,

че нещо бавно си отива

и в лепкавия, хладен мрак

душата като стон заспива.

 

Линеят трескави слова

в словесното ни ложе.

Попарени са от слана

на близост невъзможна.

 

И като есенни листа

съмненията будни греят.

Неслучена е любовта.

... И като мигове стареем.

© Емилия Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??