Niveana (Емилия Николова)
42 167
4.11.2010 г., 16:10 ч.

Мигове 

  Поезия » Друга
677 0 11

 

И времето е тъжен знак,

че нещо бавно си отива

и в лепкавия, хладен мрак

душата като стон заспива.

 

Линеят трескави слова

в словесното ни ложе.

Попарени са от слана

на близост невъзможна.

 

И като есенни листа

съмненията будни греят.

Неслучена е любовта.

... И като мигове стареем.

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??