26 сент. 2007 г., 15:31

Мигове

1.1K 0 35

                                                 Посветено на Анета Джурова
                                   с пожелание щъркелите да и подарят
                                   няколко прекрасни внучета и щастие

       
                                   Върху бяла пеленка
                                   бебенце проплака
                                   и търкулна се сълза
                                   на майката в душата.
                                       -------------------
                                   Тишината пак се скри,
                                   шляпат босите крачета,
                                   първо крачка, после две -
                                   тичат кончета в полето.
                                          -----------------
                                   Детски смях звъни,
                                   край реката пак се втурва,
                                   после тихичко заспа
                                   и в миналото се потулва.
                                           -------------------
                                   Бели трепети цъфтят
                                   в нова пролет размечтана,
                                   дъха с аромат на люляк
                                   първа обич, най-желана.
                                            ------------------
                                   Пак заражда се любов
                                   на майката в душата,
                                   върху бяла пеленка
                                   бебенце проплаква.
                                            -----------------
                                   В стара къща с тих чардак
                                   краят себе си с тъга намира,
                                   по калдъръма стене стар бастун,
                                   на комина щъркели гнездо си свиват.
                                            ------------------
                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...