Sep 26, 2007, 3:31 PM

Мигове

  Poetry
1.1K 0 35

                                                 Посветено на Анета Джурова
                                   с пожелание щъркелите да и подарят
                                   няколко прекрасни внучета и щастие

       
                                   Върху бяла пеленка
                                   бебенце проплака
                                   и търкулна се сълза
                                   на майката в душата.
                                       -------------------
                                   Тишината пак се скри,
                                   шляпат босите крачета,
                                   първо крачка, после две -
                                   тичат кончета в полето.
                                          -----------------
                                   Детски смях звъни,
                                   край реката пак се втурва,
                                   после тихичко заспа
                                   и в миналото се потулва.
                                           -------------------
                                   Бели трепети цъфтят
                                   в нова пролет размечтана,
                                   дъха с аромат на люляк
                                   първа обич, най-желана.
                                            ------------------
                                   Пак заражда се любов
                                   на майката в душата,
                                   върху бяла пеленка
                                   бебенце проплаква.
                                            -----------------
                                   В стара къща с тих чардак
                                   краят себе си с тъга намира,
                                   по калдъръма стене стар бастун,
                                   на комина щъркели гнездо си свиват.
                                            ------------------
                                 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...