26 sept 2007, 15:31

Мигове

  Poesía
1.1K 0 35

                                                 Посветено на Анета Джурова
                                   с пожелание щъркелите да и подарят
                                   няколко прекрасни внучета и щастие

       
                                   Върху бяла пеленка
                                   бебенце проплака
                                   и търкулна се сълза
                                   на майката в душата.
                                       -------------------
                                   Тишината пак се скри,
                                   шляпат босите крачета,
                                   първо крачка, после две -
                                   тичат кончета в полето.
                                          -----------------
                                   Детски смях звъни,
                                   край реката пак се втурва,
                                   после тихичко заспа
                                   и в миналото се потулва.
                                           -------------------
                                   Бели трепети цъфтят
                                   в нова пролет размечтана,
                                   дъха с аромат на люляк
                                   първа обич, най-желана.
                                            ------------------
                                   Пак заражда се любов
                                   на майката в душата,
                                   върху бяла пеленка
                                   бебенце проплаква.
                                            -----------------
                                   В стара къща с тих чардак
                                   краят себе си с тъга намира,
                                   по калдъръма стене стар бастун,
                                   на комина щъркели гнездо си свиват.
                                            ------------------
                                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....