Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна.
Без грим, със кожа-кадифе.
Безкрайно търпелива, нетипично
за твоето общително сърце.
За чувствата ми може да гадаеш.
До теб ще бъда винаги коравото момче.
Ала това, което може би не знаеш,
е, че нощем плача като влюбено хлапе.
© Леонид Стоянов Все права защищены
Когато се правим на силни,хората около нас не виждат колко нежни и лесно раними са душите ни,но най-лошото идва когато ние самите забравим какви сме всъщност.
Прекрасен стих!!!