27 мар. 2008 г., 11:35

Мигове на чувства

855 1 19

Обичам да те гледам като спиш.

Притихнала, загадъчна и няма.

Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,

а за любов е нужно да сме двама.

 

Пред мен си натурална и различна.

Без грим, със кожа-кадифе.

Безкрайно търпелива, нетипично

за твоето общително сърце.

 

За чувствата ми може да гадаеш.

До теб ще бъда винаги коравото момче.

Ала това, което може би не знаеш,

е, че нощем плача като влюбено хлапе.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът ти ме замисли.
    Когато се правим на силни,хората около нас не виждат колко нежни и лесно раними са душите ни,но най-лошото идва когато ние самите забравим какви сме всъщност.
    Прекрасен стих!!!
  • Чисто и красиво!
    поздрави!
  • Благодаря Ви от сърце!
  • Много истински стих!
    Поздрав!
  • чудесен си!!!
    много нежен,истински стих!
    поздравявам те от сърце!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...