Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна.
Без грим, със кожа-кадифе.
Безкрайно търпелива, нетипично
за твоето общително сърце.
За чувствата ми може да гадаеш.
До теб ще бъда винаги коравото момче.
Ала това, което може би не знаеш,
е, че нощем плача като влюбено хлапе.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
