Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна.
Без грим, със кожа-кадифе.
Безкрайно търпелива, нетипично
за твоето общително сърце.
За чувствата ми може да гадаеш.
До теб ще бъда винаги коравото момче.
Ала това, което може би не знаеш,
е, че нощем плача като влюбено хлапе.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
