Мигове на чувства
Обичам да те гледам като спиш.
Притихнала, загадъчна и няма.
Сякаш разговаряме, но ти мълчиш,
а за любов е нужно да сме двама.
Пред мен си натурална и различна.
Без грим, със кожа-кадифе.
Безкрайно търпелива, нетипично
за твоето общително сърце.
За чувствата ми може да гадаеш.
До теб ще бъда винаги коравото момче.
Ала това, което може би не знаеш,
е, че нощем плача като влюбено хлапе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
