Мигове назаем взети...

Monny (Симона Гълъбова)
223 764

15 нояб. 2009 г., 12:03

Поэзия » Любовная

564 0 3

Аз искам да ти подаря безкрайност,

посипана със ситни капки розов дъжд,

аз искам да открадна мъничко от твоята омайност -

не се страхувам, че ще погрознееш -

във моите очи си винаги един и същ...

Мечтая си да те усмихвам много често -
ако е възможно, със усмивка в миг...
молитвата ми пламенна не чака друго ресто,
освен да съм усмивката на твоя лик!

Сънувам те във утрото на всяка вечер тъмна,

в която ти си мида, аз съм бяла месечина,

съзнавайки, че като златно слънце ще осъмна,

а ти дълбоко във морето ще се скриеш,

за да си починеш...

Но ти не знаеш, че звездите са очите мои,

и вечер, щом заспиш, аз пак те виждам...

Залъгваш се, че аз не наблюдавам бисерите твои,

дори не предполагаш колко много им завиждам!

Сега огрявам всяко цвете и животно по земята,

а те отпиват от фенерчето, с което тялото ми свети...

Но тъжна съм и чакам да се потопя във тъмнината свята,

за да съм пак до теб във мигове - назаем взети...

С помощ от Белла :)

Мигове назаем взети...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения