Мигове назаем взети...
Аз искам да ти подаря безкрайност,
посипана със ситни капки розов дъжд,
аз искам да открадна мъничко от твоята омайност -
не се страхувам, че ще погрознееш -
във моите очи си винаги един и същ...
Мечтая си да те усмихвам много често -
ако е възможно, със усмивка в миг...
молитвата ми пламенна не чака друго ресто,
освен да съм усмивката на твоя лик!
Сънувам те във утрото на всяка вечер тъмна,
в която ти си мида, аз съм бяла месечина,
съзнавайки, че като златно слънце ще осъмна,
а ти дълбоко във морето ще се скриеш,
за да си починеш...
Но ти не знаеш, че звездите са очите мои,
и вечер, щом заспиш, аз пак те виждам...
Залъгваш се, че аз не наблюдавам бисерите твои,
дори не предполагаш колко много им завиждам!
Сега огрявам всяко цвете и животно по земята,
а те отпиват от фенерчето, с което тялото ми свети...
Но тъжна съм и чакам да се потопя във тъмнината свята,
за да съм пак до теб във мигове - назаем взети...
С помощ от Белла :)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
Много нежно 
