Monny (Симона Гълъбова)
223 764
15.11.2009 г., 12:03 ч.

Мигове назаем взети... 

  Поезия » Любовна
520 0 3

Аз искам да ти подаря безкрайност,

посипана със ситни капки розов дъжд,

аз искам да открадна мъничко от твоята омайност -

не се страхувам, че ще погрознееш -

във моите очи си винаги един и същ...


Мечтая си да те усмихвам много често -
ако е възможно, със усмивка в миг...
молитвата ми пламенна не чака друго ресто,
освен да съм усмивката на твоя лик!


Сънувам те във утрото на всяка вечер тъмна,

в която ти си мида, аз съм бяла месечина,

съзнавайки, че като златно слънце ще осъмна,

а ти дълбоко във морето ще се скриеш,

за да си починеш...


Но ти не знаеш, че звездите са очите мои,

и вечер, щом заспиш, аз пак те виждам...

Залъгваш се, че аз не наблюдавам бисерите твои,

дори не предполагаш колко  много им завиждам!


Сега огрявам всяко цвете и животно по земята,

а те отпиват от фенерчето, с което тялото ми свети...

Но тъжна съм и чакам да се потопя във тъмнината свята,

за да съм пак до теб във мигове - назаем взети...

 

 

С помощ от Белла :)

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??