12 апр. 2020 г., 17:23

Миговете от живота

1.4K 0 0

 

Миговете са рояк безплътен,

летящ във вихъра на времето,

към безкрайността упътен...

Има мигове, които спят навеки

погребани под древен калдъръм,

обрасъл с бурен от забрава.

Други мигове са бурни като гръм,

изгарящи като жарава,

отломки тъжни от позор

или следи от мимолетна слава.

 

Миговете сляти са във спомени.

Миговете вливат се във рая...

Калейдоскоп от образи и чувства,

увиснали над прага на безкрая.

Миговете населяват ада...

Понякога са тягостни и скучни,

А друг път – пълни с изненада.

 

Миговете сляти са в спектакъл,

театър със сюжет неразгадаем:

-самотна паяжина със нишки,

висящи в дом необитаем...

-сълза, отронена с въздишка,

след заминаващ влак...

-дамски токчета почукват,

след тях полъхва на парфюм

и пада мрак...

-усмивки, шепот, звездна нощ

и поглед замечтан...

-долита в стаята калинка,

и каца върху детска длан...

-копнеж, любов и пламък...

-след тях, нелепо

гарван чер,

кацнал на надгробен камък.

 

Миговете...

Уж тук са, но ги няма вече.

Уж отлетяха, а са в нас...

Но кой ли е мигът върховен?

Как ли изглежда във анфас?

Дали е вече изтърван?

Дали ще дойде тихо в ден дъждовен,

или със бурен ураган?

Или е само връх чутовен -

недостижим мираж

от приказен роман

във свят лъжовен?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Данчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...