12.04.2020 г., 17:23

Миговете от живота

1.4K 0 0

 

Миговете са рояк безплътен,

летящ във вихъра на времето,

към безкрайността упътен...

Има мигове, които спят навеки

погребани под древен калдъръм,

обрасъл с бурен от забрава.

Други мигове са бурни като гръм,

изгарящи като жарава,

отломки тъжни от позор

или следи от мимолетна слава.

 

Миговете сляти са във спомени.

Миговете вливат се във рая...

Калейдоскоп от образи и чувства,

увиснали над прага на безкрая.

Миговете населяват ада...

Понякога са тягостни и скучни,

А друг път – пълни с изненада.

 

Миговете сляти са в спектакъл,

театър със сюжет неразгадаем:

-самотна паяжина със нишки,

висящи в дом необитаем...

-сълза, отронена с въздишка,

след заминаващ влак...

-дамски токчета почукват,

след тях полъхва на парфюм

и пада мрак...

-усмивки, шепот, звездна нощ

и поглед замечтан...

-долита в стаята калинка,

и каца върху детска длан...

-копнеж, любов и пламък...

-след тях, нелепо

гарван чер,

кацнал на надгробен камък.

 

Миговете...

Уж тук са, но ги няма вече.

Уж отлетяха, а са в нас...

Но кой ли е мигът върховен?

Как ли изглежда във анфас?

Дали е вече изтърван?

Дали ще дойде тихо в ден дъждовен,

или със бурен ураган?

Или е само връх чутовен -

недостижим мираж

от приказен роман

във свят лъжовен?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Данчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...