Мигът
Безсънна тишина... И вятър... Мирис на трева.
Със стъпки от роса върви мъжът на моята мечта.
Лицето му е есенно. Очите му – най-кръглата сълза.
Във дланите си стиска следи от дълга самота.
Върви уверено. Тревата скърца... жажда за живот.
До портата ми спира, нагизден като жених.
Прекрасно цял... И мой. С ръкойка от жита.
И аромат на зрели гроздове, наляти с сладост.
Преди до мене да е стигнал, с очи ме люби.
И разлюлява във гърдите ми поляни луда страст.
И няма вчера... утре... Всичко е сега. Мигът,
събран в походката на моя мъж-мечта, до мене спря.
И тихо влезе с Любовта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
