21 нояб. 2009 г., 00:54

Мигът

717 0 0

Мигът бе  от нас най-желаният гост.

 

Думите чезнеха. Вече бяха излишни.

Пленени в телата, бяха станали мощ.

Край нас свещи сломени догаряха

заклевайки всяка наша ласка в любов.

 

Мигът бе спрял своя ход незабавен.

 

Съкровените чувства на моя живот,

покорени пред тебе  кротко поставил,

на ехо в клисура безброй виковете,

с жажда за милост последна отправил.

 

Мигът все още тихо ни чакаше.

 

Не можех за името твое да питам.

Не знам имаш ли дом, вярваш ли в бог.

Не исках в спомена въпроси да има.

Исках просто да бъдеш смисълът нов.

 

Мигът през времето беше политнал.

 

Сънят бе скрил пътищата свои от мен.

Бях дал себе на теб и още те исках,

но картината тихо спеше до мен.

Мигът в цветове нейни бе сътворен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...