Мигът вълшебен, пълен с чистота.
Безмълвие почти... ръка в ръка...
И леко възнесение... към полет...
И времето да спре ... очите молят.
Но ТО лети... че утро ще посреща.
Превръща първата в последна среща.
От невъзможност чак ми се крещи...
Да беше сън... но то е сън почти.
Възкръсването беше мудно...
С житейска, някак си, готовност
зачистих ореола... трудно...
И... си изпаднах в... безтегловност.
© Станимир Карагьозов Все права защищены