Sep 12, 2012, 9:23 AM

Мигът вълшебен... 

  Poetry » Love
666 0 2

Мигът вълшебен, пълен с чистота.

 Безмълвие почти... ръка в ръка...

И леко възнесение... към полет...

И времето да спре ... очите молят.

 

  Но ТО лети... че утро ще посреща.

 Превръща първата в последна среща.

 От невъзможност чак ми се крещи...

 Да беше сън... но то е сън почти.

 

 Възкръсването беше мудно...

 С житейска, някак си, готовност

зачистих ореола... трудно...

И... си изпаднах в... безтегловност.

© Станимир Карагьозов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??