Мил спомен
Склоних глава на твойто рамо
и отпих от свежият ти дъх,
ти промълви две думи само,
опияняващи, като горски мъх.
Потънах в трепета ти нежен,
в него разля се мойта плът,
и се изгубих безметежна,
сякаш бях на кръстопът.
Ти изрече думи помъдрели,
разкри тайната на любовта,
двамата във времето сме спрели,
с мириса на окосената трева.
Ти стопли сърцето ми смразено
и пламъче на огъня свенлив,
литна над гората раззеленена,
с песента на щуреца игрив.
Замрежени очите ти ме търсят,
в спомена на догорял живец,
нежно докосваш ме с пръсти,
както вятърът, горски синчец...
И ако бурята някога те довлече,
отново на моя бряг самотен,
бъди си същото добро момче,
запазило този мил спомен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
