M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
21.04.2022 г., 19:52 ч.  

Мил спомен 

  Поезия » Любовна
1040 5 10

Склоних глава на твойто рамо

и отпих от свежият ти дъх,

ти промълви две думи само,

опияняващи, като горски мъх.

 

Потънах в трепета ти нежен,

в него разля се мойта плът,

и се изгубих безметежна,

сякаш бях на кръстопът.

 

Ти изрече думи помъдрели,

разкри тайната на любовта,

двамата във времето сме спрели,

с мириса на окосената трева.

 

Ти стопли сърцето ми смразено

и пламъче на огъня свенлив,

литна над гората раззеленена,

с песента на щуреца игрив.

 

Замрежени очите ти ме търсят,

в спомена  на догорял живец,

нежно докосваш ме с пръсти,

както вятърът, горски синчец...

 

И ако бурята някога те довлече,

отново на моя бряг самотен,

бъди си същото добро момче,

запазило този мил спомен!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??