Мил спомен
Склоних глава на твойто рамо
и отпих от свежият ти дъх,
ти промълви две думи само,
опияняващи, като горски мъх.
Потънах в трепета ти нежен,
в него разля се мойта плът,
и се изгубих безметежна,
сякаш бях на кръстопът.
Ти изрече думи помъдрели,
разкри тайната на любовта,
двамата във времето сме спрели,
с мириса на окосената трева.
Ти стопли сърцето ми смразено
и пламъче на огъня свенлив,
литна над гората раззеленена,
с песента на щуреца игрив.
Замрежени очите ти ме търсят,
в спомена на догорял живец,
нежно докосваш ме с пръсти,
както вятърът, горски синчец...
И ако бурята някога те довлече,
отново на моя бряг самотен,
бъди си същото добро момче,
запазило този мил спомен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
