Милена
Милена
Е, как защо?
Защото бяхме млади.
Защото бяхме хубави.
Защото се обичахме.
И помниш ли,
когато от едно дърво
се отрони листо
и се загуби
в пазвата ти,
колко дълго се рових
да го намеря -
това палавниче,
което още трепери
в сърцето ми?
Усмихна се вятърът
в косите ти,
облаче в очите ти
се начумери.
А после слънцето изгря -
беше
дъщеря ни.
И я нарекохме
Милена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
