Милена
Е, как защо?
Защото бяхме млади.
Защото бяхме хубави.
Защото се обичахме.
И помниш ли,
когато от едно дърво
се отрони листо
и се загуби
в пазвата ти,
колко дълго се рових
да го намеря -
това палавниче,
което още трепери
в сърцето ми?
Усмихна се вятърът
в косите ти,
облаче в очите ти
се начумери.
А после слънцето изгря -
беше
дъщеря ни.
И я нарекохме
Милена.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
