Милена
Е, как защо?
Защото бяхме млади.
Защото бяхме хубави.
Защото се обичахме.
И помниш ли,
когато от едно дърво
се отрони листо
и се загуби
в пазвата ти,
колко дълго се рових
да го намеря -
това палавниче,
което още трепери
в сърцето ми?
Усмихна се вятърът
в косите ти,
облаче в очите ти
се начумери.
А после слънцето изгря -
беше
дъщеря ни.
И я нарекохме
Милена.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
