Милиони години
Тази толкова наша си, дива любов,
прекосила вселени преди да ни срещне,
нелогична и без да си твърде готов,
те връхлита внезапна и щуро гореща.
Като жива вода, по-вълшебна от мит,
неприлично красива и дръзка, и нежна...
Две хлапета в едно (Аз съм повече Ти),
предрешени науж в по четир'сет и нещо.
Избуяла в суровия, полюсен студ
над нахални, пледиращи нравственост, "истини" -
минувачът подлага й крак и без смут
съчинява се жертва в тиради безмислени.
Няма смисъл да търсим посока и знак,
всеки миг рикошира след челния удар,
всеки поглед светулка е в гъстия мрак,
всеки допир бродира по нас пеперуди...
Тази толкова дълга и млада любов,
взела нещо назаем, и старо, и синьо,
като зестра, под плътно лазурен покров
ни вещае поне милиони години!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Нарлиева Все права защищены
