И проклятия бълват устата

срещу тая безмълвна тъма.

А ужким е мъртва,

но стяга душата.

А ужким не диша,

но крачи и сипе злини по света.

Щурците чегъртат...

Животът навсякъде

усърдно забърсва прахта.

Вчера, днес или утре

спасен чрез Разпятие

жив е Живота!

и само крачка – смърт,

те отделя и свързва със Вечността!..

И още се гърча…

Бленувам по нежния Мир,

от който изтръгна ме фината мрежа – Живота…

Препъвам се в нея, падам, увисвам,

но здраво държа уловения миг,

в който разкъсвам, душа и убивам,

без да разбирам…

Не търся разплата, а милост,

защото греша…

Пленник на тая стихия – живота,

разкъсан от мрака се мятам...

и търся надежда в Голгота!..

juliet007 (Эоя Михова)

2007-03-23T11:56:35+02:00

Разкош!!!
Trepach (Юлиан Владимиров)

2007-03-22T16:14:19+02:00

Благодаря Златке!!! Така усещах живота... като мрежа, капан, в който сме вкарани не по наша воля. И единствения приемлив изход е във вярата - чистата и неомърсена вяра!..
Естир (Златка Петкова)

2007-03-22T15:44:08+02:00

от който изтръгна ме фината мрежа – Живота…
Препъвам се в нея, падам, увисвам,
но здраво държа уловения миг,
в който разкъсвам, душа и убивам,
без да разбирам…
Не търся разплата, а милост,
защото греша…

Разкошен стих си написал Юлиане!
поздравявам те!