Милост!..
Аз оше стена.
И проклятия бълват устата
срещу тая безмълвна тъма.
А ужким е мъртва,
но стяга душата.
А ужким не диша,
но крачи и сипе злини по света.
Щурците чегъртат...
Животът навсякъде
усърдно забърсва прахта.
Вчера, днес или утре
спасен чрез Разпятие
жив е Живота!
и само крачка – смърт,
те отделя и свързва със Вечността!..
И още се гърча…
Бленувам по нежния Мир,
от който изтръгна ме фината мрежа – Живота…
Препъвам се в нея, падам, увисвам,
но здраво държа уловения миг,
в който разкъсвам, душа и убивам,
без да разбирам…
Не търся разплата, а милост,
защото греша…
Пленник на тая стихия – живота,
разкъсан от мрака се мятам...
и търся надежда в Голгота!..
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
