Милувам те...
Влудено утрото
в косите ми заплита грях,
поклащайки телата
в едно със лодките на кея
с ритмичността и вик на сладострастие.
Изпивам те с език
с полепнал светъл пясък,
оставайки следа
във вдлъбнинката на гърдите.
Покръстила душата си следя
извивките на тялото,
разкъсвайки те с жар
зова те, прекъснато във име.
За първи път
събрана съм завинаги,
милувайки те
ти дарявам мен,
макар загубвайки те
в бъдното ми утре...!
А то осъдено е в правило -
да съм сама
под вятърните мелници!!!
29.06.2008 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
