20 дек. 2019 г., 11:47

Мимолетно 

  Поэзия
461 4 8
Рисувам с пръсти в утринния скреж,
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял,
и детелина с четири листа.
Усмивка топла с поглед закопнял,
и куп звезди, подканващи деня.
И този скреж е истинско платно,
очакващо рисунките ми волни.
А моя пръст, превърнат във перо,
безспир редеше образи безбройни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
: ??:??