Мимолетно
Рисувам с пръсти в утринния скреж,
не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.
А музата, наречена копнеж
сред фигурите ярко засиява.
Едно сърце, кълба на облак бял,
и детелина с четири листа.
Усмивка топла с поглед закопнял,
и куп звезди, подканващи деня.
И този скреж е истинско платно,
очакващо рисунките ми волни.
А моя пръст, превърнат във перо,
безспир редеше образи безбройни.
Това изкуство с дъх на леден скреж,
като шедьовър сякаш там стоеше.
Ала след изгрев топло - мек и свеж,
стопи се, само сладък спомен беше!
© Данаил Таков All rights reserved.
