Dec 20, 2019, 11:47 AM

Мимолетно 

  Poetry
355 4 8

Рисувам с пръсти в утринния скреж,

не чувствам студ – тя, радостта ме сгрява.

А музата, наречена копнеж

сред фигурите ярко засиява.

Едно сърце, кълба на облак бял,

и детелина с четири листа.

Усмивка топла с поглед закопнял,

и куп звезди, подканващи деня.

И този скреж е истинско платно,

очакващо рисунките ми волни.

А моя пръст, превърнат във перо,

безспир редеше образи безбройни.

Това изкуство с дъх на леден скреж,

като шедьовър сякаш там стоеше.

Ала след изгрев топло - мек и свеж,

стопи се, само сладък спомен беше!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??