Ramadan1995 (Раммадан Л.К.)
249 394
10 мая 2021 г., 00:13

Мимолетност 

  Поэзия » Философская, Строгие формы
717 4 6

МИМОЛЕТНОСТ

 

на Яна

 

Светъл ден изгря

след дълга нощ!

В мен трепти

зора

със

звън

и с мощ.

С гръм почти

светът се сбра

на прашинка площ…

И в безумен миг

на висш покой

светна вред

велик

и

тих

безброй,

а отпред

съзрях светлик

и божествен строй…

Тръгнах, плах, натам

с копнеж на тих,

луд поет

и храм

и

мир

открих,

а отвред

ехтеше ням,

хармоничен стих…

Слушах и мълчах –

спокоен, смел…

Нямах „Аз“,

ни грях,

ни

край-

предел!...

Бях в екстаз

и просто бях…

Бях душа без цел!...

Сещах, че съм жив,

бездънен вир,

че съм плам

от див

и

чист

всемир,

че съм сам

и съм щастлив,

вдишвайки ефир!...

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Хората са като прозорци от стъклена мозайка - истинската им красота може да бъде видяна, само когато има светлина отвътре »

9 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??