Мимолетност
МИМОЛЕТНОСТ
на Яна
Светъл ден изгря
след дълга нощ!
В мен трепти
зора
със
звън
и с мощ.
С гръм почти
светът се сбра
на прашинка площ…
И в безумен миг
на висш покой
светна вред
велик
и
тих
безброй,
а отпред
съзрях светлик
и божествен строй…
Тръгнах, плах, натам
с копнеж на тих,
луд поет
и храм
и
мир
открих,
а отвред
ехтеше ням,
хармоничен стих…
Слушах и мълчах –
спокоен, смел…
Нямах „Аз“,
ни грях,
ни
край-
предел!...
Бях в екстаз
и просто бях…
Бях душа без цел!...
Сещах, че съм жив,
бездънен вир,
че съм плам
от див
и
чист
всемир,
че съм сам
и съм щастлив,
вдишвайки ефир!...
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
The work is a contestant:
