Минаха години
Години минаха, откакто те видях последно,
изтрих ти номера, адреса ти не помня вече.
Гордостта и спомените избледняха с времето,
да продължа и да не се обръщам се зарекох.
Изтече половин живот и ето, днес ме търсиш,
не знам защо и как очакваш да ти кажа
дали съм аз човекът, който искаш да прегърнеш,
дали съм онзи същият, когото изостави.
Годините без теб направиха ме силен,
човека с поглед плах превърнаха във мъж,
но ето ме - стоя пред теб без капка сила,
без глас - треперещо листо след летен дъжд
А думите от гърлото ми не излизат,
макар че мислите в главата ми летят.
Стената която изградих е тъй размита -
наред с основите тя падна отведнъж
Аз знам, че огънят в очите ти зелени
забравил е за "онзи черен" ден
В гърдите ми, сърцето спряло, стене -
безкрайният, повтарящ се рефрен
"Оная зима помниш ли, съратнико,
когато всеки ден бе все един и същ.
Мечтаеше за среща със създателя,
сред `своите`, когато беше чужд".
А колко ми се иска да призная,
че някога животът бе в мечти?
Ала за участ зла не те забравих -
душата ми, все тъй ще ме боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Joakim from the grave Все права защищены
