Години минаха, откакто те видях последно,
изтрих ти номера, адреса ти не помня вече.
Гордостта и спомените избледняха с времето,
да продължа и да не се обръщам се зарекох.
Изтече половин живот и ето, днес ме търсиш,
не знам защо и как очакваш да ти кажа
дали съм аз човекът, който искаш да прегърнеш,
дали съм онзи същият, когото изостави.
Годините без теб направиха ме силен,
човека с поглед плах превърнаха във мъж,
но ето ме - стоя пред теб без капка сила,
без глас - треперещо листо след летен дъжд ...