2 февр. 2013 г., 10:21  

Минали истории... 

  Поэзия » Другая
495 0 2

И никого аз не успях да намразя...

Предателства, клюки и грозни лъжи...

Разказваха, плюха, доверие газиха,

но аз ги запазих в сърцето добри!

 

Добри са били, когато обичах,

когато им вярвах... когато, когато...

Тогава с готовност в тях се заричах,

а те останаха там - в горещото лято.

 

В летните спомени, с тежките жеги,

изпариха се всички мили неща -

отидоха някъде, дяволът взе ги,

далеч ги отнесе и... с тях изгоря!

 

Аз пак ще се смея и пак ще съм цяла,

отново ще чакам красиви лета.

И пак ще е истинска моята вяра,

и пак ще обичам, но... какво от това?!

© Екатерина Спасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??