Минали истории...
И никого аз не успях да намразя...
Предателства, клюки и грозни лъжи...
Разказваха, плюха, доверие газиха,
но аз ги запазих в сърцето добри!
Добри са били, когато обичах,
когато им вярвах... когато, когато...
Тогава с готовност в тях се заричах,
а те останаха там - в горещото лято.
В летните спомени, с тежките жеги,
изпариха се всички мили неща -
отидоха някъде, дяволът взе ги,
далеч ги отнесе и... с тях изгоря!
Аз пак ще се смея и пак ще съм цяла,
отново ще чакам красиви лета.
И пак ще е истинска моята вяра,
и пак ще обичам, но... какво от това?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Спасова Всички права запазени
