Минало
822
0
0
Вървейки по същите улици в малкия град,
виждаш същите места и хора...
И стигаш до мост, до болка познат,
и той те връща към спомена..
Спомен за една изгубена мечта,
спомен за един изгубен свят...
останал на дъното на реалността,
наранен, поглеждаш назад.
Назад, в миналото черно,
когато бях близо,
когато всичко беше наше,
когато ти изчезна...
Изчезна, а аз те чаках на моста с часове,
изчезна, дори не се сбогува...
поне разбра ли -
с лъжи Любов НЕ СЕ КУПУВА!?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветина Ненчева Все права защищены
