Вървейки по същите улици в малкия град,
виждаш същите места и хора...
И стигаш до мост, до болка познат,
и той те връща към спомена..

Спомен за една изгубена мечта,
спомен за един изгубен свят...
останал на дъното на реалността,
наранен, поглеждаш назад.

Назад, в миналото черно,
когато бях близо,
когато всичко беше наше,
когато ти изчезна...

Изчезна, а аз те чаках на моста с часове,
изчезна, дори не се сбогува...
поне разбра ли -

с лъжи Любов НЕ СЕ КУПУВА!?!