17 сент. 2013 г., 22:35

Минало

672 0 0

Не мога да махна с ръка

и да отпратя през рамо

моето минало,

тъй както гущера

се разделя при съдбоносен ход

с опашката  примиримо.

Не мога ей така

да погреба половин живот -

това не е зоология.

Аз съм човек с толкова 

кръвоносни съдове -

свързващи настояще и минало.

Как да прекъсна кръвния ток?

Имах падения, но и възход -

любови, омрази, мечти.

Така кръвта по-силно струи.

Искам още да обичам и бъда обичана.

Горещо те прегръщам живот,

но запазвам моето минало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....