17.09.2013 г., 22:35

Минало

670 0 0

Не мога да махна с ръка

и да отпратя през рамо

моето минало,

тъй както гущера

се разделя при съдбоносен ход

с опашката  примиримо.

Не мога ей така

да погреба половин живот -

това не е зоология.

Аз съм човек с толкова 

кръвоносни съдове -

свързващи настояще и минало.

Как да прекъсна кръвния ток?

Имах падения, но и възход -

любови, омрази, мечти.

Така кръвта по-силно струи.

Искам още да обичам и бъда обичана.

Горещо те прегръщам живот,

но запазвам моето минало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...