Отряза ми крилете и не мога да летя.
Отряза ми нозете и не мога да стоя.
Отряза ми ръцете и не мога да творя.
Отряза ми дните щастливи!
Отряза ми свободата безценна, дори.
Отряза сърцето ранено, отряза душата ми ти.
Режи! Всичко режи!
Режи до дъно проклетото минало…режи за да не боли.
Изрежи и изхвърли!
Не го взимай, защото ще те нарани!
Не го докосвай, защото ще те опари!
Не го чувствай, защото кърви!
Остави го! Нека си върви.
Вземи опита със себе си ти, и дълбоко в сърцето си го заключи.
Тогава изгради си очи, за светлото бъдеще, ти!
Направи си щастливите дни, и дълбоко в себе си, се влюби.
И тогава полети...В полет с мечтите си… И в полета със себе си…
И да, летя! Летя със сърцето си!
И напразно ми режете крилете...Аз летя със сърцето.
© Лозена Димитрова Все права защищены