Sep 24, 2024, 4:46 PM  

Минало

  Poetry » Love
734 2 0

 

 

Отряза ми крилете и не мога да летя.

Отряза ми нозете и не мога да стоя.

Отряза ми ръцете и не мога да творя.

Отряза ми дните щастливи!

Отряза ми свободата безценна, дори.

Отряза сърцето ранено, отряза душата ми ти.

 

Режи! Всичко режи!

Режи до дъно проклетото минало…режи за да не боли.

Изрежи и изхвърли!

Не го взимай, защото ще те нарани!

Не го докосвай, защото ще те опари!

Не го чувствай, защото кърви!

Остави го! Нека си върви.

 

Вземи опита със себе си ти, и дълбоко в сърцето си го заключи.

Тогава изгради си очи, за светлото бъдеще, ти!

Направи си щастливите дни, и дълбоко в себе си, се влюби.

И тогава полети...В полет с мечтите си… И в полета със себе си…

И да, летя! Летя със сърцето си!

И напразно ми режете крилете...Аз летя със сърцето.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лозена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...