Manov88 (Димитър)
14 7

8 мая 2007 г., 15:39

минало незаличимо

Поэзия

640 0 2

Минало незаличимо

В мигове на самота

Светлина видях

Край тъмни мрачни езера

Живота осъзнах

Седя в ъгъла и тихичко си пея

За минали предишни времена

Като малък въглен тлея

Губя в таз килия моята свята свобода

В ъгъла седя и пея

За приятели семейство и деди

Загинали от вечната забрава

Покрити с пелерини от тъги

Спомням си с тъга за този ден

Светът бе вече променен

И не се вижда дървото зелено

Всичко вече е изпепелено

Поглеждам с ярък в очите пламък

Нататък де са само лист и камък

Няма хора има зверове

И необятни вечни лесове

Застанал в центъра на мрака

Аз седя и плача

Плача но не доумявам за какво

Може би за поваленото дърво

Изправен съм под звездното небе

Безкрайно блъскаво море

Мълча, но не тихичко си пея

За тези за които аз жалея

Под самотен бор в тихата гора

Аз седя и мисля

За предишни стари времена

За планини гори и езера

Къде си минало тъй знатно

О къде сте вие древни богове

Защо е меланхолията толкова корава

И не може моето съце да я сломи

Наскърбени гледаме последния си залез

На кърваво червената луна

Очакваме да грейне слънцето внезапно

Но уви ние мъртви сме сега

Свързани произведения

Manov88 (Димитър)

2007-05-08T22:25:28+03:00

Уповавайки се на волята, постоянството и най-вече на приятелите, човек е способен да преодолее всяка една трудност, която се изправя пред него. Искрено благодаря за коментара.
Polina_ (Полина Димитрова)

2007-05-08T15:57:34+03:00

В миналото винаги има нещо, за което да тъжим, нещо от което да изпитваме болка. Хубавото е, че човек е силен и рано или късно успява да преодолее меланхолията, да дамери нещо в настоящето, за което да се улови като удавник за сламка и да продължи напред.
Все пак трябва някак си да ги избутаме тези 60 -70 години
Оценка: 6