28 дек. 2010 г., 22:51

Миналото не ни напуска

822 0 1

Времето лети, всеки момент се губи.

Всяка грешка отминава назад,

погледът върви само напред,

но  понякога и от спомени боли,

животът всеки ден и час ни трови,

тази болка не може да се сподели.

Гадно е, когато човек твърде рано е разбрал,      

че всяко нещо е с последствие,                       

че собствените си чувства е ранил,              

щом види своето творение,                           

че себе си е съсипал.

С всичките грешки, които е направил,

колкото и да е плакал

и никога за прошка не е молил.

Този свят е жесток,                                       

но нали всеки човек е част от тази жестокост.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свилен Митев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тежки думи наистина!
    Не мога да оборя думите в стиха ти, но като
    произведение, има да се коригира.
    Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...