Dec 28, 2010, 10:51 PM

Миналото не ни напуска

  Poetry
824 0 1

Времето лети, всеки момент се губи.

Всяка грешка отминава назад,

погледът върви само напред,

но  понякога и от спомени боли,

животът всеки ден и час ни трови,

тази болка не може да се сподели.

Гадно е, когато човек твърде рано е разбрал,      

че всяко нещо е с последствие,                       

че собствените си чувства е ранил,              

щом види своето творение,                           

че себе си е съсипал.

С всичките грешки, които е направил,

колкото и да е плакал

и никога за прошка не е молил.

Този свят е жесток,                                       

но нали всеки човек е част от тази жестокост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свилен Митев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тежки думи наистина!
    Не мога да оборя думите в стиха ти, но като
    произведение, има да се коригира.
    Поздравления!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...