Времето лети, всеки момент се губи.

Всяка грешка отминава назад,

погледът върви само напред,

но  понякога и от спомени боли,

животът всеки ден и час ни трови,

тази болка не може да се сподели.

Гадно е, когато човек твърде рано е разбрал,      

че всяко нещо е с последствие,                       

че собствените си чувства е ранил,              

щом види своето творение,                           

че себе си е съсипал.

С всичките грешки, които е направил,

колкото и да е плакал

и никога за прошка не е молил.

Този свят е жесток,                                       

но нали всеки човек е част от тази жестокост.