28.12.2010 г., 22:51

Миналото не ни напуска

821 0 1

Времето лети, всеки момент се губи.

Всяка грешка отминава назад,

погледът върви само напред,

но  понякога и от спомени боли,

животът всеки ден и час ни трови,

тази болка не може да се сподели.

Гадно е, когато човек твърде рано е разбрал,      

че всяко нещо е с последствие,                       

че собствените си чувства е ранил,              

щом види своето творение,                           

че себе си е съсипал.

С всичките грешки, които е направил,

колкото и да е плакал

и никога за прошка не е молил.

Този свят е жесток,                                       

но нали всеки човек е част от тази жестокост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Свилен Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тежки думи наистина!
    Не мога да оборя думите в стиха ти, но като
    произведение, има да се коригира.
    Поздравления!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...