28 dic 2010, 22:51

Миналото не ни напуска

  Poesía
823 0 1

Времето лети, всеки момент се губи.

Всяка грешка отминава назад,

погледът върви само напред,

но  понякога и от спомени боли,

животът всеки ден и час ни трови,

тази болка не може да се сподели.

Гадно е, когато човек твърде рано е разбрал,      

че всяко нещо е с последствие,                       

че собствените си чувства е ранил,              

щом види своето творение,                           

че себе си е съсипал.

С всичките грешки, които е направил,

колкото и да е плакал

и никога за прошка не е молил.

Този свят е жесток,                                       

но нали всеки човек е част от тази жестокост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свилен Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тежки думи наистина!
    Не мога да оборя думите в стиха ти, но като
    произведение, има да се коригира.
    Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...