Миналото се повтаря
Навън настъпи истински мрак,
а не е дошъл още краят на деня,
любовта пристъпва на моя праг,
а с идването ù всичко се променя.
Тя е онази част от мен самата,
с която все се боря и все отричам,
колкото и да бягам от истината,
тя е, че и да не вярвам, пак обичам.
Пожелах си безусловно щастие,
но в замяна душата ми е мъртва,
надвиснало е над мен проклятие,
в което аз съм изкупителната жертва.
Нощта е студена и безкрайно дълга,
чувството за вина е толкова силно,
отпратих любовта, а може да няма друга,
но това е решението, така е правилно.
Защото се влюбих в погрешния мъж
и всичко свърши, преди да е започнало,
ще е грешка, ако се случи само веднъж,
но аз все живея и повтарям своето минало!
© fervor Все права защищены