23 мар. 2012 г., 22:55

Миналото се повтаря

1.1K 0 6

Миналото се повтаря

 

 

 Навън настъпи истински мрак,

а не е дошъл още краят на деня,

любовта пристъпва на моя праг,

а с идването ù всичко се променя.

 

 Тя е онази част от мен самата,

с която все се боря и все отричам,

колкото и да бягам от истината,

тя е, че и да не вярвам, пак обичам.

 

 Пожелах си безусловно щастие,

но в замяна душата ми е мъртва,

надвиснало е над мен проклятие,

в което аз съм изкупителната жертва.

 

 Нощта е студена и безкрайно дълга,

чувството за вина е толкова силно,

отпратих любовта, а може да няма друга,

но това е решението, така е правилно.

 

 Защото се влюбих в погрешния мъж

и всичко свърши, преди да е започнало,

ще е грешка, ако се случи само веднъж,

но аз все живея и повтарям своето минало!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много искрено и красиво... Моите поздравления, Ели, пишеш страхотно!
  • Защото се влюбих в погрешния мъж
    и всичко свърши, преди да е започнало,
    ще е грешка, ако се случи само веднъж,
    но аз все живея и повтарям своето минало!


    Красив стих,пропит с тъга..
    Поздрав и не повтаряй миналото си,а поднови бъдещето си!
  • Благодаря, че споделихте, приятели!
  • "...колкото и да бягам от истината,
    тя е, че и да не вярвам, пак обичам."

    О, да...болезнената истина...Харесах...
  • "Нощта е студена и безкрайно дълга,
    чувството за вина е толкова силно,
    отпратих любовта, а може да няма друга,
    но това е решението, така е правилно."

    харесах!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...