23.03.2012 г., 22:55

Миналото се повтаря

1.1K 0 6

Миналото се повтаря

 

 

 Навън настъпи истински мрак,

а не е дошъл още краят на деня,

любовта пристъпва на моя праг,

а с идването ù всичко се променя.

 

 Тя е онази част от мен самата,

с която все се боря и все отричам,

колкото и да бягам от истината,

тя е, че и да не вярвам, пак обичам.

 

 Пожелах си безусловно щастие,

но в замяна душата ми е мъртва,

надвиснало е над мен проклятие,

в което аз съм изкупителната жертва.

 

 Нощта е студена и безкрайно дълга,

чувството за вина е толкова силно,

отпратих любовта, а може да няма друга,

но това е решението, така е правилно.

 

 Защото се влюбих в погрешния мъж

и всичко свърши, преди да е започнало,

ще е грешка, ако се случи само веднъж,

но аз все живея и повтарям своето минало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© fervor Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много искрено и красиво... Моите поздравления, Ели, пишеш страхотно!
  • Защото се влюбих в погрешния мъж
    и всичко свърши, преди да е започнало,
    ще е грешка, ако се случи само веднъж,
    но аз все живея и повтарям своето минало!


    Красив стих,пропит с тъга..
    Поздрав и не повтаряй миналото си,а поднови бъдещето си!
  • Благодаря, че споделихте, приятели!
  • "...колкото и да бягам от истината,
    тя е, че и да не вярвам, пак обичам."

    О, да...болезнената истина...Харесах...
  • "Нощта е студена и безкрайно дълга,
    чувството за вина е толкова силно,
    отпратих любовта, а може да няма друга,
    но това е решението, така е правилно."

    харесах!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...